През 2017 г. Българският хелзинкски комитет става на 25 години. Това означава, че БХК е най-старата правозащитна организация в България. По-долу ще намерите само част от най-значимите ни постижения за това време. 

Какво постигнахме за последните 25 години:

 
teddy-bear.png

Все още има шанс 238 деца, загинали в домове за деца с умствена изостаналост да получат справедливост: БХК е единствената организация, която и до днес се бори за 238-те деца, починали в специализирани институции най-често от предотвратими усложнения като глад, занемаряване и пневмония. Наблюденията на БХК за нередности в тези институции датират от края на 90-те години, когато представители на организацията за първи път влизат в тях. Държавната агенция за закрила на детето и прокуратурата отказват да търсят виновните за смъртта на тези деца. Чрез завеждането на дела в ЕСПЧ и медийни кампании БХК се бори да извоюва справедливост за 238-те жертви.


Бедните хора в България имат право на адвокатска защита: БХК е един от основните фактори за приемането на Закона за правната помощ и промяната на законодателството, така че да се осигурява адвокатска защита на бедните хора в България. БХК бе първата организация, която повдигна въпроса и разкритикува законодателството и практиката, като спечели делото Падалов срещу България (2006 г.) в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), организира няколко международни конференции, лобира за включването на проблема в предприсъединителния процес и участва в обсъждането на законопроекта.


Има по-малко случаи на полицейско насилие: През 90-те години в годишните си доклади БХК отчита по 10-12 случая годишно на смърт, причинена от полицията. Днес тези случаи са 1-2 на година. Макар България да продължава да има сериозен проблем с полицейския произвол, той не може да се сравни със ситуацията през 90-те. БХК допринесе за това с активната си дейност по защита на жертвите пред национални и международни органи, оповестяване на такива случаи в медиите, обмен на информация и оценки с международни правозащитни организации и лобиране заедно с пряко участие в няколко подзаконови нормативни акта, свързани с условията за задържане и контрола върху дейността на полицейските органи. През 2012 г. беше въведен и стандартът “абсолютна необходимост” при използването на оръжие, физическа сила и помощни средства от полицейските органи като част от промените в Закона за Министерството на вътрешните работи, вследствие на кампанията на БХК “Полицейското насилие в България: стоп сега!”.


Мъртвородените бебета вече не се изгарят като „биологичен отпадък“: Всяка година в България се раждат около 600 мъртвородени бебета. Трудно е да си представим, че само преди две години (до 2015-а) опечалените родители нямаха право да кремират или погребат децата си. Това се промени след тригодишна кампания, която БХК заедно с фондация “Макове за Мери” стартираха през 2012 г.


Бе приет Законът за защита от дискриминация:  БХК лобираше за приемането му в продължение на години и взе пряко участие в написването му. През 2003 г., когато бе приет, този закон бе един от най-прогресивните в Европа. Благодарение на него бе създадена Комисията на защита от дискриминация.


Бе преустановено произволното настаняване за принудително психиатрично лечение: Един от основните фактори за това бе стратегическото дело в ЕСПЧ Върбанов срещу България (от 2000 г.), водено от БХК. Жалбоподателят по него е бил принудително настанен в психиатрична клиника въз основа на преценката на прокурор и полицай, без предварителна медицинска експертиза и без възможност да обжалва настаняването си. През 2004 г. БХК взе участие в написването на частта от Закона за здравето, засягаща задължителното лечение.


Условията в домовете за лица с психични разстройства се подобриха: БХК бе първата организация, която описа ситуацията в тези институции, насочи към тях местни и международни наблюдатели и предприе правни действия за защита на хората, настанени в тях. През 1994 изследователи на БХК за първи път влизат в няколко психиатрични болници, а заключенията им са включени в първия доклад на организацията за положението в местата за лишаване от свобода. От септември 2001 г. започна наблюдението на комитета в домовете за деца с умствена изостаналост.


Поставените под запрещение хора могат да се борят за свободата си в съда: Решението по делото Станев срещу България в ЕСПЧ през 2012 г. бе основната причина за въвеждането на съдебно настаняване в социалните домове за възрастни с психични разстройства. Това означава, че настаняването не може да е произволно – то се случва само с решение на съда, а настанените в такива домове хора вече имат правото да обжалват решението.


България има процедура за разглеждане на индивидуални молби за убежище и предоставяне на бежански статут: БХК подпомогна органите на държавната власт за създаването и задвижването на тази процедура от самото начало. Чрез своя бежански офис БХК се превърна в основната организация, предоставяща правна помощ на кандидатите за убежище. С де­ло­то Ал На­шиф сре­щу Бъл­га­рия пред ЕС­ПЧ от 2002 г. БХК пре­диз­ви­ка об­ръ­ща­не на юри­спру­ден­ция­та на бъл­гар­ски­те съ­ди­ли­ща по де­ла на чуж­ден­ци, под­ле­жа­щи на ек­спул­си­ра­не.


Започна реформа и деинституционализация в домовете за деца: Още през 1995-1996 г. изследователи на организацията започнаха да посещават затворени институции за деца. През 2001-2002 г. БХК публикува „Децата в институциите“ – поредица от пет мащабни доклада, засягащи ситуацията на децата в интернатите, домовете за медико-социални грижи, домовете за деца, лишени от родителска грижа, и тези за деца със специални нужди. И до ден днешен организацията следи какво се случва в тези институции и новите услуги, които постепенно ги заместват. Благодарение на БХК проблемите в тази сфера бяха отразени от международни медии като ВВС и стигнаха до Комитета по правата на детето на ООН, Европейската комисия и Европейския комитет срещу изтезанията. През 2010 г. започна процесът на деинституционализация, като общият брой на децата и младежите в специализираните институции намалява от 7587 през 2010 г. на 1232, или близо 6 пъти в средата на 2016 г.


Хората с булозна епидермолиза имат достъп до лекарства: В България има около 100 души, страдащи от булозна епидермолиза, наричани още „хора с пеперудена кожа“. Медикаментите, от които те се нуждат, струват над 2000 лв. всеки месец. Благодарение на кампанията, организирана през 2012 г. от БХК и още две партньорски организации, заболяването бе включено в списъка с редки заболявания и домашното лечение за него вече се покрива от НЗОК.